През 2009 г., Сатоши Накамото представя Биткойн, първта криптовалута. Кодът е open source, което означава, че може да бъде модифициран от всеки притежаващ необходимите познания, и да бъде използван за други проекти. Появили са се много криптовалути чрез модификацията на оригиналния Биткойн код, като тяхното ниво на успех е различно.

Лайткойн е създаден през 2011 г. от бившият инженер на Google Чарлс Лий (който в момента работи за Coinbase) като идеята е да бъде „среброто“ на криптовалутите (Биткойн е „златото“). В момента Лайткойн има най-високия пазарен дял след Биткойн (в момента около 276 млн. USD).

Разлики в начина на „копаене“

Също като биткойните, лайткойните се генерират чрез копаене. Една основните разлики между двете криптовалути е това, че в случая на Лайткойн, един блок се открива за средно 2.5 минути, а в случая на Биткойн, това се случва на 10 минути.

За копаещите и ентусиастите обаче, Лайткойн притежава една много по-важна разлика. Това е разликата в алгоритъма за „доказване на извършена работа“ (бел. ед. proof of work algorithm). Биткойн използва SHA-256 хешинг алгоритъма, който изисква извършването на калкулации, които могат да бъдат съществено оптимизирани чрез паралелна обработка. Това е характеристиката, която допринася за съществуването на ожесточената конкуренция по разработването на специализиран хардуер за копаене на Биткойн (бел. ед. ASIC), както и за невероятния скок в трудността на копаене в Биткойн мрежата.

Лайткойн, от друга страна, използва scrypt алгоритъма – първоначално представен като s-crypt, но произнасящ се scrypt. Този алгоритъм използва SHA-256, но изчисленията са много по сериизирани (бел. ед. serialized) в сравнение с тези на Биткойн. Scrypt алгоритъмът изисква големи количества от бързоскоростна работна памет (RAM), вместо чиста компютърна мощност. Като резултат scrypt алгоритъмът е познат като „задача изискваща памет“ (бел. ед. memory hard problem).

Едно от последствията от използването на scrypt алгоритъма е, че не се забелязва толкова ожесточена конкуренция при разработването на специализиран хардуер за копаене на Лайткойн (и други scrypt-базирани криптовалути). Към момента няколко компании разработват ASIC решения за scrypt като по-известните са Alpha Technologies и KnC Miner.

С цел да онагледим разликата в скоростта на копаене в двете мрежи ще отбележим, че в момента на подготвяне на този материал скоростта на копаене в Биткойн мрежата е 121 петахеша, а в Лайткойн мрежата е 363 гигахеша (120 000 000 : 363). В момента най-добрият начин за копаене на Лайткойн е чрез мощни видеокарти (GPUs). Списък с най-ефективните такива може да бъде открит тук (https://litecoin.info/Mining_hardware_comparison).

В началото Биткойн също е можело да бъде копан с GPU, но появата на ASIC машините прави този метод икономически неоправдан.

Разлика в транзакциите

Основната разлика между Лайткойн и Биткойн е, че Лайткойн мрежата потвърждава транзакциите много по-бързо от Биткойн. Последствията са следните:
– Лайткойн мрежата може да поеме много по-голям брой от транзакции благодарение на по-бързото генериране на нови блокове (2.5 минути). За да започне да функционира по същия начин Биткойн трябва да претърпи промени в ядрото на кода си и те следва да бъдат одобрени от всички (бел. ед. или поне 51%) от участниците в мрежата.
– Негативно последствие е, че блокчейна (бел. ед. списъкът с всички транзакции извършени някога в Лайткойн мрежата) на Лайткойн ще бъде съществено по-голям от този на Биткойн.
– По-бързото генериране на блокове в Лайткойн мрежата допринася за по-голяма защитеност от атаки и „двойно харчене“.
– Търговец, който изисква поне 2 потвърждения на определена транзакция в Лайткойн мрежата, ще се наложи да чака само около 10 минути, докато в случая на Биткойн – около 20 минути.