Безкасовата икономика: всеобхватен финансов надзор?
Ако изпишете „пари“ в търсачката на изображения на Google, ще видите снимки на метални монети и хартиени банкноти. Хората се концентрират върху тези физически въплащения на валутата, но въпреки че все още използваме такива прехвърлими „жетони“ за множество малки по размер транзакции, големите неминуемо са електронни. Когато от Rolls-Royce придобиват метал за производство на реактивни двигатели, те не използват торби с банкноти и монети. Единственото, което трябва да направят е да инициират електронен трансфер от банковата си сметка към сметката на дилъра на метал.
Напоследък дори обикновеният потребител започва да използва малки по обем електронни трансфери. Вместо да предоставяте физическа валута, можете да използвате безконтактния терминал за разплащания в супермаркета. Това ваше действие изпраща съобщение към електронните системи на Visa или Mastercard, чрез което двете банки се инструктират да редактират профилите на продавача (супермаркета) и купувача (вие) в базата данни. Парите се „движат“, защото платежни посредници (трети страни) променят данните ви в харддисковете, разположени в определен информационен център.
Технологията, която позволява това да се случва, започва да се използва навсякъде като това предоставя възможност употребата на банкноти и монети да бъде напълно преустановена. Електронни микро-сделки могат да заменят монетите от 5/10 стотинки. Автобусните шофьори в Лондон вече са спрели да приемат пари в брой. Въпреки това, ще приемат вашата безконтактна дебитна/кредитна карта. Така, малко по малко, започваме да живеем в „безкасово общество“.
Докато разплащателната индустрия счита това развитие за скок от мръсната локва на парите в брой към чистия свят на ефективните, почти мигновени електронни транзакции, последствията от подобно „безкасово общество“ трябва да бъдат взети под внимание.
Държавата на надзора
Монетите и банкнотите са гъвкаво и анонимно средство за извършване на бързи, малки сделки, които не включват посредник. В един свят, където всички сделки са електронни обаче, единственият начин за плащане е чрез банкова сметка. Това означава, че някой без банкова сметка няма да може да си купи нищо. Ако сте бежанец без постоянен адрес и банкова сметка, на добър час.
Това увеличава силата на частните банки по отношение на физическите лица. Тяхната помощ ще ви е необходима дори, за да си купите бутилка мляко.
С това се дава старт на пълно банково наблюдение, като всяка транзакция, в която някога сте участвали, е оторизирана и се записва от частна търговска банка. Банката ще разполага с информация за всяка транзакция, която някога сте извършвали или с други думи – пълна и подробна история на цялата ви търговска дейност (като физическо или юридическо лице). Ако банката не харесва дейността ви – например като е в случая на Wikileaks – тя може просто да я прекрати.
Някои може да твърдят, че това не трябва да има значение, ако нямате какво да криете. Същият аргумент обаче, може да се използва за инсталирането на камера в хола ви от правителството или някоя корпорация. Желанието да не ви наблюдават не означава, че има нещо, което криете, а че просто искате да бъдете сами. Така е и с парите. Понякога искаме да чувстваме, че плащанията, които извършваме или получаваме са известни само на нас.
Сила или масова паника?
Ако оставим настрана потенциала за извършване на микро-наблюдение, големите платежни посредници като Mastercard и Visa могат евентуално да получат „птичи поглед“ за всяка транзакция в определена икономика – система за икономически надзор на макроравнище, базирана на “big data”. Ако тези компании си осигурят достъп до такава информация, държавните статистици може да бъдат много доволни. Тя ще предостави на политиците много по-добра картина на състоянието на икономическата активност във всеки един момент, което ще позволи икономическата политика да бъде фино настройвана в реално време.
Съществува и един скрит страничен ефект. Ако единственият начин за притежание на пари е под формата на електронни банкови депозити, централната банка ще може да направи нещо, което не може да се извърши с пари в брой. Тя може да зададете отрицателни лихвени проценти, за да намали стойността на парите на хората по време на криза, което ще направи спестяването скъпо, като по този начин теоретично може да стимулира икономическата активност.
Създава се трудна главоблъсканица. Парите в брой на практика са единственият пряк начин, по който можем да съхраняваме държавни пари. Това е и причината хората да теглят депозитите си в търговските банки, когато загубят доверието си към тях. Това причинява ликвидна криза в потърпевшата банка. В един свят без достъп до пари в брой, тези кризи ще изглеждат много по-различно. Ако не можете да получите държавни пари от банкомата, можете само да ги прехвърлите от една търговска банка в друга. Ако цялата банкова система изглежда нестабилна, това може да доведе до масова паника.
Биткойн и други алтернативи
Биткойн и неговите алтернативи са повод за притеснение за много хора. Една от причините криптовалутите като биткойн да притежават стойност е, че те са единственият начин да извършвате електронна транзакция без търговските банки да действат като посредници. В едно бъдещо безкасово общество те биха могли да се осигурят противодействаща сила на хегемонията на банките и компаниите за кредитни карти.
Безкасовото общество не е общество без пари. То, обаче, ще промени начина, по който възприемаме парите. Ще ерозира архаичната идея, че парите са „нещо“ и ще я замени с разбирането, че това е система за точкуване – кредитно-дебитна система, която записва финансовите задължения между хората.
Подобна идея отблъсква някои икономически реакционери, които копнеят за завръщане към твърдото и успокояващо физическо съществуване на златото. Осъзнаването, че парите са просто счетоводна система между хората, носи със себе си потенциал за възприемането им като нещо нереално. Но също така открива възможност за появата на интересни техни алтернативи.
Една от възможностите е възход на икономическите бартери. Древните времена, когато бартерната система е била силно разпространена, може да са отминали, но епохата на високотехнологичните бартери тепърва може да предстои. Представете си – строителна фирма, която се нуждае от доставка от циментова компания, която пък се нуждае от газ от енергийно предприятие, което се нуждае от извършването на строителна работа. Алгоритмични системи могат да задоволят техните нужди, без да се прибягва до парична размяна.
Това дали ще получим глобален държавен надзор на финансовата система или освобождаваща инфраструктура за демократичен обмен, зависи от това кои ще бъдат архитектите им и колко усилено ще се бият.
